jueves, 1 de septiembre de 2016

ELKA NIAGOLOVA [19.096]


ELKA NIAGOLOVA

Elka Niagolova es una poeta búlgara, autora de 19  libros poéticos publicados en Bulgaria y 7 países más - Rusia, Francia, Ucrania, Serbia, Macedonia, Polonia, Croacia.

Ganadora de premios literarios nacionales: "Primavera del sur", "El poso de la chica de pies blancos"/ Bulgaria /por su obra completa; El Gran Premio  Dora Gabe( Bulgaria); Laureada del Gran Premio de Literatura Nacional de Polonia " El ángel blanco de la poesía"; laureada de la medalla de Pushkin (Rusia).

Su poesía esta traducida en mas de 15 idiomas. Ella misma traduce de 5 idiomas poetas clásicos y autores contemporáneos del mundo eslavo.

Presidenta de la Academia Literaria Eslava artística.
Directora en los Balkanes de la Asociación Internacional de los escritores.
Directora General de la revista " Signos" ("Znaci") 
Miembro de la Asociación  de los escritores Búlgaros.
Miembro honorifico de la Asociación de la Academia de la lengua rusa. 


Елка Няголова e aвторка на 19 книги, в България и в още 7 държави – Русия, Франция, Украйна, Сърбия, Македония, Полша, Хърватия. Носителка на национални литературни награди, сред които: „Южна пролет“, „Изворът на Белоногата“ (за цялостно творчество) и Голямата награда „Дора Габе“; лауреат е на учредената в Полша Международна литературна награда „Белият ангел на поезията“. Лауреат на Пушкински медал. Поезията ѝ е превеждана на повече от 15 езика. Самата тя превежда от 5 езика, поети-класици и съвременни автори от славянския свят. Председател на Славянска литературна и артистична академия. Директор за Балканите на Международната асоциация на писателите. Главен редактор на сп. „Знаци“. Член на СБП и на Академията за руска словесност.


Traducción del búlgaro al castellano: La poeta búlgara Magdalena BOYADJIEVA 

Превод от  български на испански : Магдалена БОЯДЖИЕВА 


EL RÍO

A vida y muerte era este amor!
Y se desbordó el río. Y cubrió todas las heridas.
Y la ribera cercana esta hurgada...
¿Pero qué, si el río se queda?

A vida y muerte era este amor!
El cielo va sobre zancos delante de mi.
Y es tan inaccesible. Y elevado de nuevo...
Solo los pájaros mantienen la guardia.

A vida y muerte...Domingos ciegos.
Al almendro se sientan, para darles luz.
Y el almendro florece como si fuera...por última vez.
¿Y por qué mis rodillas se doblan?

A vida y muerte...Dragón pesado es el río.
Lleva sombras y sol y amores dementes.             
Largo fue el día, y la vida tan corta.                
Sólo el camino de vuelta es conocido.                     

A vida y muerte! El amor es un puerto.
Todos somos estibadores y la carga llevamos.
Al final el río lavará las heridas
y con flor de almendro nos llorará ...



РЕКАТА

На живот и на смърт беше тази любов!
И разля се реката. И заля всички рани.
И отсамният бряг е опасно изровен…
Но какво от това, щом реката остана?!

На живот и на смърт беше тази любов!
Днес небето върви на кокили пред мене.
И е тъй недостъпно! И високо отново…
Само птиците там са на вахта несменна.

На живот и на смърт… Ослепели недели
край бадема присядат, ей така, да им свети.
А бадемът цъфти! Сякаш че за последно.
Но защо ми омекват и на мен коленете?...

На живот и на смърт… Тежък змей е реката.
Носи слънце и сенки, и любови несвестни.
Дълга беше неделята, а животът бе кратък.
Само Пътят обратен предизвестен е.

На живот и на смърт! Любовта е пристанище.
Всички ние сме докери и товара си влачим.
А накрая реката ще измие раните ни.
И със цвят от бадеми ще ни оплаче




De mi papá quien hoy debería celebrar 
su cumpleaños ...

Quizás los ángeles arriba, han roto
la almohada blanca del Señor.
Dos horas ya que cae la nevada
y alguien pide algo, pero sin palabras.
Quizás mi padre en el cielo
se pone calcetines calientes blancos.
La nieve susurra. ¿O así me parece?
O alguien delante de mi me observa...
Si sigo sus pasos con fe,
o mis ojos se tropiezan en el cielo?
Si subo escaleras invisibles hacia mi espíritu
¿y si brilla dentro de mi?
Está nevando... En el buzón celeste
una mano conocida ordena las letras -
una carta de nieve sobre hoja celeste:
"La vida es una esperanza, mi niña! 
Y alguien delante de mi camina 
en calcetines de lana blanca... ¿O así me parece?
Está nevando...En la decoración discreta
suena solo una única cuerda blanca.
Suena y suena ... Un recuerdo espléndido 
aquel que alcanzo ...

Me equivoqué. Con la nieve mi padre 
me manda su perdón de arriba.  



На моя татко, който днес
трябваше да има Рожден ден...

Навярно ангелите горе са разпрали
на дядо Господ бялата възглавница.
Два часа вече сипят се парцали
и някой там ме моли, но безгласно.
Навярно горе татко ми обува
чорапи от дебела бяла прежда.
Снегът шепти. Дали тъй ми се струва,
или пред мене някой се оглежда:
дали със вяра следвам го по стъпките;
дали очите ми препъват се в небето;
изкачвам ли невидимата стълба
към своя дух; и вътре в мене свети ли...
Снегът вали... Във пощата небесна
ръка позната буквите подрежда –
писмо от сняг по страница отвесна:
„Детето ми, животът е надежда!”
Пред мене някой ходи по чорапи
от бяла вълна. Или ми се струва?
Снегът вали... В декора ненатрапчив
звъни една-едничка бяла струна.
Звъни. Не отзвънява. А разкошен
е споменът, към който се присягам...

Сгреших. Сега отгоре татко прошка
ми праща с този сняг.



MARZO

El cielo es lavado -  tan limpio 
como la  lágrima de un elfo 
entre el moho silvestre. 
El cielo es como ropa tendida en marzo, 
y ahí en lo alto, encima del firmamento,
Dios sueña que es un niño, se esconde 
y le busca como enfadada su madre María.
Se fija en nuestro reino terrenal
con mano en la cintura y cuenca a los pies.
Y por sus ojos se ilumina la tierra entera
y cada rincón de amor se llena.
Sonríe y se derrite la nieve...
Y veo a mi padre de rodillas
escribiendo una carta en la nieve para mi
y luego coge las primeras campanillas de invierno ...
Yo sé perfectamente que es imposible,
pero esta luz los ojos ciega ...
y oigo con la piel y no con el oído,
como crece una semilla dorada.
Bosteza y se rompe con un suspiro,
con un rayo de luz atado al cielo -
una patita verde sobre la tecla del piano. 


  
MAРТ

Небето е изпрано – толкоз чисто –
като сълза на елф сред горски мъх.
Небето е през март простряна риза
и там, високо горе, над простира,
сънува Господ, че е малък, крие се
и търси го, сърдита, уж, Мария.
Тя взира се във земното ни царство,
с ръка на кръста и с леген в нозете,
а от очите и земята светва цяла
и обич всяко ъгълче превзема.
Усмихва се, та чак снегът топи се...
И виждам татко, че е коленичил
писмо до мен върху снега дописва,
а после къса първите кокичета...
Прекрасно зная, че е невъзможно,
но тази светлина очите взема...
И чувам – не с ушите си, а с кожата,
как никне долу едно златно семенце.
Прозява се, разпуква се с въздишка,
с невидим лъч завързано с небето,
краче зелено спуска на клавиша. 



EL DÍA ANTES DEL DILUVIO

Un ala - de una gaviota
o de Tracio renacido
volará de las fauces abiertas
de una tumba cercana.
El mar cabrá en la pantalla
del silencioso cine mudo.
Pero nosotros contigo estábamos solo
en aquellas fotos - de prueba.
Se encenderá la luz en un momento.
Con las manos taparemos los ojos
porque muy rápido 
se moverá la cinta en galope:
caballos, tracios,
La orilla de Kamen,
amor, odio, nosotros,
y Dios - operador 
en este cine mundial,
tomará su debido.
Y después ...No hay un" después".
Y la casa de la orilla de Kamen 
ya no está.
Pero la marea,
la marea es real
y nos advierte!
Entre estas tumbas, 
en esta orilla de Kamen,
me gustaría levantar 
una casa blanca.
Un puerto en el que, 
con las flotas destrozadas huiré   
y   un sueño en el que volver,   
porque todos los capitanes,   
sí, todos,   
habrán hecho de sus lonas   
camisas saladas.   
Y solo tú a mi lado quedarás   
para poder   
como un descubridor antiguo   
de tierra prometida,   
entrar en esta casa.   
Moras rebeldes -   
gitanas jóvenes felices,   
madurarán en septiembre   
en mi puerta...   
Y se amarán -   
a pesar de la muerte los grillos,   
llorarán de amor,   
hasta que se convierta la costa   
en un montículo en general     
hasta la colina de enfrente.   



ДЕН ПРЕДИ ПОТОПА

Едно крило- на гларус ли
или на прероден тракиец,
ще литне от отворената паст
на близка гробница.
Морето ще се впише на екрана
на нямото смълчано кино.
Но ние с тебе бяхме само
на онези снимки - пробните. 
Ще светне в миг.
С ръце очите ще прикрием ,
защото много бързо
на галоп ще се задвижи лентата:
коне,тракийци,
Камен бряг, любов, омраза, ние,
и Господ - операторът
в това световно кино,
ще вземе свойта лепта.
И после... Няма "после".
И къщата на Камен бряг я няма.
Но приливът,
но приливът е истински
и ни предупреждава!
Сред тези гробници 
на този Kамен бряг,   
бих искала да си издигна   
бяла къща.   
Едно пристанище, в което   
с разбитите флотилии ще бягам,   
и сън един, във който да се връщам.   
Защото всички капитани,   
да, всички капитани   
ще са направили  от своите платна   
солени ризи.   
А ти до мен   
един единствен ще останеш,   
за да можеш   
подобно древен откривател   
на обетовани земи   
във къщата да влизаш.   
Къпини непокорни -   
щастливи млади циганки,   
ще зреят през септември   
край прага ми.   
И ще се любят -   
на пук на тази смърт   
наоколо щурците!   
Ще плачат от любов,   
додето се превърне    
в могила обща   
чак отсреща хълма





Elka Niagolova con el gran poeta ruso Evgenii Evtushenko en Rusia



Elka Niagolova recibe el gran premio con el nombre de Aleksandar Pushkin



Elka Niagolova con Fernando Sabido Sánchez compartiendo recitales de poesía en Croacia








.




No hay comentarios:

Publicar un comentario en la entrada