lunes, 8 de julio de 2013

MIRIANA BASHEVA [10.197]


Miriana Basheva (Sofía, Bulgaria, 1947)





POR LA MAÑANA

¿Dónde estuve anoche? ¿En brazos de quién?
Recuerdo sólo unos labios junto a mi corazón.
Recuerdo palmas furtivas, crueles y tiernas.
Recuerdo "¡Más! ¡Que todo te duela!"
Recuerdo la lluvia cayendo por mi espalda.
(No era más que eso. No eran lágrimas de hombre.)
Recuerdo el largo adiós, el breve camino a casa.
Y me dormí como un gato abandonado a su muerte.


Traducción de Juan Antonio Bernier
http://juanantoniobernier.blogspot.com.es/




БЪРЗИЯ ЛИ, ЕКСПРЕС ЛИ ЧАКАМ?

Бързия ли, експрес ли чакам?
Чаках, пушех и ставах - мъж...
Някой тихо псуваше в мрака
и валеше страхотен дъжд.
Между две океански локви
като малък архипелаг
два семафора в сто посоки
разпиляваха влак след влак.
В отчаяние и тревога
с мен гореше зелен фенер.
Веки миг ми искаше огън
някакъв милиционер.
Стар джебчия с печална морда
се въртеше над куп палта.
Дъжд валеше. Над всички лордове
и над всички крадци в света.
И над мене. Аз все тъй чакам.
Аз от чакане станах мъж.
Над безумните черни влакове
се изсипва страхотен дъжд.
Бясна свирка процежда пара
през присвита и зла уста.
Дъжд се лее! Над всички гари
и над всички мъже в света.






НА ТЕЗИ, С КОИТО СЛУЧАЙНО СЕ СРЕЩАМЕ

Помня - кратка, внезапна вечер.
Помня, в твоите бегли длани
стихва, сякаш на смърт обречено,
хладното ми добро държание.
Помня - ти ми разкриваш нещо
много важно и много просто –
гениалното ти усещане,
че сме с теб два далечни острова.
Помня, няма излишно време
да се правим на реалисти.
И с готовност за бой приемаме –
и в секундите има истина!
…………………………
Помня, казваме сбогом – в упор.
Почва ден. Той е романтичен.
Други казваха – много глупаво,
можеше да не се увличате.
Много важно, че се разделяме!
Важното е, че утре влизаме
в други вечери, пренаселени
с невъзможна и ясна близост!
Аз и днес ще те разпозная
с гениалното си усещане –
в други, считани за случайни,
а напълно редовни срещи.
Аз от малка съм си такава –
най-щастливата. Чак до скомина.
Само името ти забавих.
А лицето ти не запомних.






ГОРДЕЛИВИТЕ

Горделивите –
ние –
не питаме никога.
В резултат –
емболия
от сподавени викове.
Няма за нас лекарства!
Няма противоядия.
Мълчаливо, но царствено
умираме. Млади.
(Моя гордост и бич мой,
мразен, неминуем,
как да кажа „обичам"?
Може някой да чуе!)
Горделивите –
ние –
живеем от болката.
Ех, понякога пием
един за друг.
Толкова.







МАЙСТОРА И МАРГАРИТА

Развяла риза на усмирител,
съдбата бодро размахва бича.
Няма го Майстора, Маргарита.
Няма да има притча.
Ще има на-нормална халтура.
Това е факт и не е секретен.
Факт: дяволът е морален урод,
а ти си просто Гретхен.
Висока лудост не съществува.
(Имало, казват - луди зодии...)
А любовта е бездарен увод
в шедьовъра за развода.
Заела пост и поза на ритор,
прозата се преправя на притча.
Няма го Майстора!
Маргарита,
още ли го обичаш?






ВИЕ, НИЕ И АЗ

Вие
честно ми посвещавате
стихове, щом ми стане мъчно.
Обща мъката, обща славата,
обща - сметката ни в кръчма.
Аз
съм ваше момче, момчета!
Ваше - духом. И мимоходом.
Не настръхвайте в обща четина.
Днес мискетът е превъзходен.
Вие
доблестно се усмихвате
на нахалството - да съм ваша.
И си пишем - надменни стихове.
Отбраняваме се. И плашим.
Ние
с вас сме същински стриди -
само трошене ни отваря.
Аз
обаче ще си отида.
Поздравете от мене бара.
Аз
ще хвана такси пред ВИТИЗ.
Сам-самичка ще се отправя...
Поздравете от мен жените си!
И изобщо - много здраве.



No hay comentarios:

Publicar un comentario en la entrada